На 16 април 1999 година група бразилски лекари и учители по пеене от Дружеството по ларингология и глас решават да празнуват Ден на Националния глас на Бразилия. Целта е да повишат обществената осведоменост за важността на гласа и да обърнат внимание на гласовите проблеми. От тогава всяка година на 16 април все повече лекари – оториноларинголози, както и специалисти по публично говорене (public speaking), се присъединяват към каузата за важността на гласа. Тази година денят съвпада с Великден за православния свят. Какъв знак е това?
„Популярността на ChatGPT на OpenAI провокира всякакви реакции – от подозренията на Илон Мъск за политически манипулации, до липсата на заплаха от страна на изкуствения интелект, според Бил Гейтс. Припомням, че шведският философ Ник Бострьом отдавна алармира за риск – дали свръхинтелекта на робота ще e нашето спасение, или напротив – ще доведе до унищожението ни?
Трябва да признаем, че резултатите на изкуствения интелект надхвърлиха към момента това, което мнозина смятаха за възможно технологично и допустимо по линия на етиката и морала. Microsoft създаде системата VALL-E, която имитира човешкия глас и преобразува текст в реч, а пocлeднитe paзpaбoтĸи позволяват на потребителите да говорят на чужд език със собствения си глас. Gооglе cъщo се включва със своя разработка на изĸycтвeн интeлeĸт, ĸoйтo ще пoмoгнe дa се пpeвeждaт над 1000 говорими eзиĸa. Изследването все още е далеч от това да помага ефективно на хора, които имат затруднения да общуват чрез говор, но вече се повдигат въпросите на безопасността и истинността, да си го кажем направо – риск от фалшификации, все пак сме в ерата на фейк нюз.
Възможно ли е да бъде създаден перфектен софтуер, който имитира напълно човешкия глас? Само до преди месеци потребителите бяха меко казано снизходителни към гласовите асистенти – Siri (от Speech Interpretation and Recognition Interface), разработен от Apple Inc., и Alexa (от името на древната Александрийска библиотека) – системата за гласов контрол на Amazon. А ето, че вече говорим, как всеки момент ще се появи такъв глас на ИИ, напълно приемлив като тембър, интонация, артикулация, дикция, темпо-ритъм, както и реч – граматически правилна или пък напротив, да е съобразена с акцент, диалект или други нюанси. Как обаче, може да се имитира изказ, интелект, словесното изразяване, чувство за хумор, как се спори с ИИ на тема култура и изкуство, например? Всичко ли е въпрос на обем от данни и алгоритъм? Вероятно за машините е възможна всякаква конфигурация, но какво се случва с харизмата на оратора и автентичността на говорещото лице?
Използването на различни езикови похвати от хората има преди всичко демографски особености като пол, раса, поколение, принадлежност към определена среда – семейна, професионални и локална общност. Начинът, по който хората се изразяват и гласа, който използват, издава социалното място, от което те идват. Някои лингвисти смятат, че езикът определя социалната идентичност. Хората използват речта, за да заявят своята принадлежност към дадена общност. Освен груповата гласово-говорна идентичност, има и собствена такава, все по – често говорим за личен вокален имидж, той се основава на стила в изказа – ниво на владеене на граматика, обем на активната лексика, наличие или липса на умение за структуриране при импровизации, както и умение или неумение за владеене на гласа – интонационно, по отношение на силата, регистъра, динамиката, емоционалната обагреност.
Говоренето е класически пример за ежедневна повтаряща се дейност. И като такава, тя не бива да е рутинна за развитието на човешкия интелект, защото така не го развива. Ученето на нови думи например, с тяхното изговаряне на глас, развива мозъка и влияе на неговата невропластичност. Доброто изразяване зависи от богатия лексикален запас, но също така изисква системно слушане на собствения ни говор. Според психолингвистите към звуците, думите и езика като цяло, трябва да подхождаме холистично. Чрез явлението резонанс, думата, която прозвучава, прониква в тялото и пробужда паметта. А тя е важното свойство на нервната ни система за поведението ни и от нея зависи възприемането, съхранението и възпроизвеждането на информацията. Придобиването на нови знания, в това число научаването на нови езици, помага за развитието на мозъка изобщо и на паметта в частност. Понятията, връзките, асоциациите, чувството за хумор, иронията, се използват в процеса на дешифриране на информацията от източника – в човешкия случай – речта вследствие на мозъчната дейност в Центъра на Брока и Зоната на Вернике в доминиращата хемисфера, обикновено лявата, а самоиронията и други нюанси – в дясното мозъчно полукълбо, но и в кохерентната връзка със сърцето, твърде малко изследвана.
Дълги години учените търсят мястото в мозъка, където е локализирана паметта. Днес се знае, че такова място не съществува и че цялата нервна система е изградена от нервни мрежи, които са отговорни за формирането на паметта. Всеки път, когато запомняме нещо ново, мозъкът ни се променя. И поведението ни променя мозъка, това е много индивидуална променлива, което в крайна сметка затруднява статистиките. А данните, статистиката са задължителни за изграждане на алгоритмите за ИИ.
ИИ дешифрира информацията само защото му е предоставен краен списък с възможни правилни отговори, като целта му е да направи своите предположения. За използването на езика с цялата му красива и сложна система обаче, това не е достатъчно и не е коректно, защото езикът на практика е безкраен. Създаването на поезия, литература, изкуство изобщо, от изкуствения интелект изглежда дори абсурдно. Невъзможно е да се имитира спонтанност или чувство за хумор, робот „като“ Марк Твен или „като“ П. Г. Удхаус. Човекът не може да знае какво ще му хрумне след малко, ИИ напротив – има своите предположения, но точно толкова, колкото са зададени като комбинации. Дори ИИ да създаде свои самовъзпроизвеждащи се на молекулярно ниво системи, предимството е у човека, благодарение на биологичния интелект, човечеството натрупва знание и култура, през сложната система от мисъл – съзнание –реч – език и способността да ги предава на следващите поколения.
Езикът и речта са функция на битието и отразяват епохата. Гласът, като инструмент за употреба на езика, може да бъде имитиран, но как да бъде имитиран животът, който ни подтиква да говорим? Това е предизвикателство, което е несъвместимо с ИИ като концепция. За да се конкурира с възможностите на човека, на ИИ не му е достатъчно да копира външните проявления на човешкото битие като езика и гласа, т.е. синтетично използване на натрупаните знания. Непредвидимостта на нашия живот винаги ще създава непреодолима бариера за ИИ. Креативността на човешкия вид, вдъхновението, вярата, любовта, като божествената искра, са единствената гаранция, че човекът е над изкуствения интелект.
Регенерирането на природата, възпроизводството на човешкия вид от любовта между двама души, смирението, Възкресението, са неразбираеми и недостъпни за машините и предопределят победителят в евентуално състезание. Засега.
Радомира Михова е радио журналист с 30 годишна практика.
Автор и водещ на предавания в различни области.
Обучила е десетки водещи в различи медии – радио, телевизия, и стотици хора с най-различни професии, които искат да подобрят своя глас и изказ.
През 2017 г. основава обучението „Успешен Глас“ за техника на говора.
През 2020 г. създава подкаста „Това е моят глас“.
През 2023 г. видео курса „Успешен глас за 10 дни“.
В момента подготвя за издаване книгата „Гласът, който лекува“.